Какви са стъпките за калибриране на безчеткови мотори?

Преди да започнете калибрирането, трябва да подготвите всички необходими инструменти и да се уверите, че безчетковият мотор е в добро състояние. Основните инструменти включват съответстващ контролер на мотора (ESC), захранване, отговарящо на изискванията за напрежение на безчетковия мотор, малка отвертка и мултицет за проверка на връзките. Първо изключете всички източници на електроенергия, за да избегнете токов удар или повреда на безчетковия мотор. След това визуално проверете безчетковия мотор: уверете се, че роторът се върти гладко, без заклещени части, че жиците не са износени или корозирали и че контактите са здраво стегнати. Използвайте мултицета, за да тествате съпротивлението между трите фази на безчетковия мотор – те трябва да имат една и съща стойност на съпротивление; ако има значителна разлика, това означава, че моторът има вътрешна неизправност и калибрирането не може да бъде извършено, докато проблемът не бъде отстранен. Също така потвърдете, че контролерът е съвместим с модела и мощността на безчетковия мотор, тъй като несъвместими устройства ще направят калибрирането безполезно.

Правилното свързване е ключово за успешната калибриране на безчетковия мотор. Първо, открийте трите фазови жици (обикновено означени с U V W или A B C) на безчетковия мотор и съответните контактни портове на контролера. Свържете всяка жица поотделно — не променяйте реда, тъй като грешното свързване ще накара безчетковия мотор да се върти в погрешна посока или дори да прегрее. След това свържете контролера към захранването, като се уверите, че положителният и отрицателният полюс са правилни; ако бъдат обърнати, това може да изгори контролера и безчетковия мотор. След свързването, проверете отново всяка връзка: дръпнете леко жиците, за да видите дали не са разхлабени, и използвайте мултиметъра, за да потвърдите, че няма късо съединение между жиците. Когато връзките бъдат потвърдени за правилни, включете захранването бавно — не бързайте да подадете пълно напрежение. Наблюдайте дали безчетковият мотор или контролерът показват аномалии като искри, дим или странни шумове; ако има такива, незабавно изключете захранването и проверете отново свързването.

След като безчетковия двигател и контролерът са свързани правилно, трябва да зададете основни параметри на контролера, за да съответстват с производителността на безчетковия двигател. Повечето контролери разполагат с дисплей или индикаторни лампи, които помагат при настройката на параметрите, а някои могат да се свържат с компютър за по-прецизна настройка. Първо, задайте лимитите за напрежение и ток: напрежението трябва да бъде същото като номиналното напрежение на безчетковия двигател, а токът не трябва да надвишава максимално допустимия ток на двигателя — това предпазва двигателя от претоварване по време на калибриране. След това, настройте посоката на въртене на двигателя: ако безчетковият двигател се върти в противоположната посока след включване на захранването, можете да размените всеки два от тритефазните проводници, за да я коригирате. Следва да зададете режимите за старт и спиране — изберете мек старт режим, при който двигателят постепенно увеличава скоростта си вместо да стартира внезапно, намалявайки натоварването върху двигателя и контролера. По време на настройка на параметрите, записвайте всеки първоначален параметър, за случай да се наложи възстановяването му при грешка.

Скоростта и въртящият момент са важни показатели за производителността на безчеткачния двигател, затова тяхната калибровка е ключов етап. Първо, за калибровка на скоростта: използвайте функцията за регулиране на скоростта на контролера, за да зададете безчеткачния двигател да работи при различни скорости (от ниска до висока). На всяко ниво на скорост оставете двигателя да работи в продължение от 2 до 3 минути и наблюдавайте дали работи устойчиво – не би трябвало да има забележими колебания в скоростта или вибрации. Използвайте тахометър (ако разполагате с един), за да измерите действителната скорост и я сравнете със зададената скорост; ако съществува разлика, нагласете параметъра за скорост на контролера, докато действителната скорост съвпадне със зададената стойност. След това, за калибровка на въртящия момент: свържете подходящо натоварване към безчеткачния двигател (според номиналния въртящ момент на двигателя). Увеличавайте натоварването постепенно и наблюдавайте дали безчеткачният двигател може да поддържа зададената скорост, без да се забавя значително. Ако скоростта падне твърде много при определено натоварване, нагласете параметъра за компенсация на въртящия момент на контролера, за да се подсили способността на двигателя да поема натоварване. Запомнете да не надхвърляте максималния въртящ момент на безчеткачния двигател по време на калибровка, тъй като това ще причини повреда.

След като завършите всички стъпки за калибриране, трябва да тествате безчетковия двигател напълно и да запишете калибриращите данни, за да се гарантира, че параметрите няма да бъдат загубени. Първо, задействайте безчетковия двигател при различни скорости и натоварвания непрекъснато в продължение на 10 до 15 минути. По време на тестването, проверете темперацията на двигателя с термометър — тя не би трябвало да надвишава препоръчаната максимална температура (обикновено 80°C). Слушайте звука при работа на двигателя — той трябва да е равномерен и тих, без аномални шумове като скърцане или бучане. Използвайте мултиметъра, за да наблюдавате тока по време на работа — той трябва да е стабилен и в рамките на номиналния диапазон. Ако всички индикатори са нормални, запишете калибриращите данни в контролера (някои контролери се записват автоматично, докато други изискват ръчна операция). Накрая, изключете захранването, откачите всички връзки и почистете безчетковия двигател и контролера — премахнете праха и мръсотията със суха кърпа. Запишете датата на калибриране, параметрите и резултатите от тестването в дневник, което ще помогне за бъдещо поддръжване и пре-калибриране на безчетковия двигател.